Как да се справим с напрежението преди турнир

КОГАТО СИ НАПРАВИЛ ВСИЧКО НЕОБХОДИМО, НО СЕ ЧУВСТВАШ НЕПОДГОТВЕН.

НАЙ-РЕДОВНИЯ ТРИК, КОЙТО НАШИЯ МОЗЪК ПРИЛАГА

 

Нека приемем, че всичката ти подготовка до момента е преминала гладко. Опазил/а си се от контузии, следил/а си хранителния си режим, полагал/а си достатъчното количество сън. Не само това, а техническите упражнения ти се струват като за начинаещи. Всяка тренировъчна сесия преминаваше като по мед и масло. Чувстваш се най-подготвения си аз, който можеш да бъдеш. Усещаш, че трябва само да задържиш тази форма и златния медал ти е в кърпа вързан.

 

В този хубав момент, увенчан с увереност, започват да се прокрадват черните мисли – първата стъпка към самосаботажа. За някои те са по-силни, до степен, в която ги карат да преосмислят желанието си за участие. За други това е просто един тих глас в ухото, който ги кара да се разколебаят и да не покажат своите 100%. 

 

Какви са тези черни мисли? Винаги ли са били част от нас или ги предизвикваме с нещо? 

 

Това са въпроси, които всеки един от вас е длъжен да си задава, ако му се случи да попадне под тяхното въздействие. Важното да запомним е, че те са само и единствено плод на нашето подсъзнание, за което вменяването на страх е начин да ни предпази от неизвестното* което се старае да ни предпази от неизвестното.

 

Трябва да помним, че ние хората, еволюционно, все още не сме далеч от годините, в които сме били на племена и сме търсили закрилата на убежището и огъня, да ни предпази от тъмнината и необятното. Предстоящия турнир, в който смятате да вземете участие, е символ на именно това. Ново, необятно и изпълнено с неизвестност начинание, което ви поставя в опасност. За желания успех, ще бъде необходимо да попаднем в обектива на общественото внимание(всички ги интересува финала на даден турнир) и да запазим самообладание в лицето на страха от провал.

 

Ние смятаме, че за нас най-важното оръжие срещу предсъстезателната треска е братската обич и подкрепа, която можете да получите от съотборниците и треньорите си. Не забравяйте, че както вие сте там за тях, така и те са там за вас. Бъдете открити в опасенията си. Търсете вашите наставници за съвети и се вслушвайте в думите им. Те ви мислят доброто и в най-общия случай със сигурност са изпитали на свой гръб емоциите, които вие изпитвате сега.

 

Останете верни на спорта и ще се видим на тренировка!

 

Марио Терзиев