Защо децата ви, след години, ще ви благодарят, че сте ги завели на фехтовка

Нека бъдем искрени…
Агресията е навсякъде около нас. Гледаме я по телевизията. Играем я пред компютъра. Изкача ни като новина всеки ден на телефона. Без значение желанието ни, децата се излагат на всички съвременни събития случващи се около нас и по света, тъй като технологиите са твърде напреднали, а вече е съвсем нормално явление да се види 12-годишно дете на улицата със смартфон в ръка.Въпреки, че според нас децата трябва да видят от всичко по-малко, за да са готови за живота, много хора изпадат в трудност, отговаряйки на въпроса, как да успеем да ограничим прихода на агресия в живота на децата, колкото се може повече и за по-дълго време. Ето няколко аргумента защо фехтовката, в голяма част от случаите, е отговорът:

Повече от спорт
Много хора, познаващи нашия спорт добре, биха казали, че това е спортът на аристократите и, че развива изключително комплексни качества у спортиста. Въпреки, че са напълно прави, ние бихме допълнили този аргумент. Фехтовката освен спорт е бойно изкуство, бойна философия и призма, през която се научаваш да гледаш света коренно различно от другите хора. Едва преди няколко века, което е един сравнително близък период от време, предвид история ни като хора, основните оръжия във военна обстановка са били шпага, рапира и сабя. Съществували са много интерпретации за тяхното изработване, но по начало всички различия се обединявали в тези три разновидности на ренесансовото студено оръжие. Именно затова е било възможно спортът фехтовка да се появи. Много са посвещавали духа и тялото си на бойното поле. Знаели как да бранят живота си и на този на хората около тях. При най-малкото военно затишие започвали да практикуват бойните техники в безопасни условия, превръщайки ги във фехтовалния спорт, какъвто го знаем и до днес.

Агресивният отдушник на 21век
Представете си същото 12-годишно дете в залата по фехтовка: облечено със специализирани дрехи, проектирани да го предпазят, с маска на глава и с оръжие в ръка, олекотено и безопасно. Тук то няма да убива никого, но също ще се опитва да прави точки (тушове), стараейки се да надвие опонента си, без пряка опасност от нараняване, травма или злополука.

Не толкова нежният пол
Добър контрааргумент на по-горе написаното би бил, че то се отнася главно за момчетата, тъй като те „били“ по-буйни, по-склонни към агресия. На пръв поглед това може и да е вярно, но практиката показва друго. Повечето неща се случват на „горния етаж“, оставайки скрити за простото око. Това означава, че дори и едно момиче да не изглежда склонно към агресия, то в по-късен етап тя може да манифестира.

Еднакви след свалянето на маската
100% сигурно е, че тези от вас, които са тренирали фехтовка и четат тази статия, са показвали снимки на роднините си от състезателни дни и са чували изречението:“Ама… ти кой си ?!… Този от ляво, или този от дясно?“. Работата е там, че наистина е трудно да разбереш кой, кой е и това е разковничето. Истински важното е какво се случва в самият двубой. Надиграването на противника. Бързото физическо реагиране на всяка ситуация присъщо на един невероятен атлет, преплетено със съобразителността на шахматист-гросмайстор и прецизността на музикант.

Именно нужното личностно посвещение за усвояването на тези умения е, което поглъща всеки, задържайки го поне за малко в залата, в опити да усъвършенства себе си. Тези, които остават за дълго, имат много и невероятни истории за разказване, доста от които изглеждат така: